Понижава ли флуоридът IQ?

Публикувано от: International IQ Test
Последна актуализация: 9 ноември 2026 г.

Въведение

Практиката да се добавя флуорид към питейната вода започва в САЩ през 1945 г. Днес флуорирането на водата се прилага в няколко държави, включително Канада, Чили, Сингапур, Хонконг, Малайзия, Ирландия, Нова Зеландия и Бразилия, за подпомагане на профилактиката на зъбния кариес.

Флуорид се добавя и в пастите за зъби, защото помага за защитата на зъбите. Но полезен ли е за мозъка? Няколко проучвания разглеждат този въпрос. Ето какво установяват.

1. По-високата експозиция на флуорид е свързана с по-нисък IQ при децата

Проучване на Taylor и съавт. (2025), публикувано в JAMA Pediatrics, установява статистически значима връзка между по-високата експозиция на флуорид и по-ниския IQ при децата.

Колкото повече флуорид достига до децата, толкова по-нисък обикновено е средният им IQ, със спад от приблизително 1,63 IQ точки при всяко увеличение с 1 mg/L на концентрацията на флуорид в урината, според Taylor и съавт. (2025). Тяхното проучване включва анализ на 13 изследвания с измервания на индивидуално ниво.

Статистически значима връзка е наблюдавана и в някои анализи на концентрации на флуорид в урината под 1,5 mg/L. Връзката обаче не е статистически значима в общия анализ на концентрациите в питейната вода под 1,5 mg/L.

Проучването не определя най-ниското ниво на експозиция, при което би могло да има ефект върху IQ, нито дали съществува „диапазон без риск“. То обаче показва, че по-високата експозиция обикновено е свързана с по-нисък среден IQ.

Метаанализ от Харвард достига до сходни заключения. В изследвания, разглеждащи предимно високи концентрации на флуорид, децата в групите с по-висока експозиция постигат средно резултати, съответстващи на приблизително 7 IQ точки по-малко спрямо децата в групите с по-ниска експозиция.

Канадско проспективно проучване на Green и съавт. (2019), публикувано в JAMA Pediatrics, също наблюдава връзка между експозицията на флуорид по време на бременност и по-ниския IQ при децата. Анализът на флуорида в урината на майките включва 512 двойки майка–дете.

В изследваните общности средните концентрации на флуорид в питейната вода са 0,59 mg/L в районите с флуорирана вода спрямо 0,13 mg/L в районите без флуориране. В допълнителен коригиран анализ всяко увеличение с 1 mg/L на концентрацията на флуорид във водата е свързано със среден спад от 5,29 IQ точки при децата (95% доверителен интервал: от −10,39 до −0,19). Този резултат произлиза от вторичен статистически анализ на подизвадка и не представлява пряко измерена разлика в IQ между двете групи. Тази статистическа връзка обаче не доказва причинност.

Проучване на Grandjean и съавт. (2023), обединяващо три проспективни кохорти от Дания, Канада и Мексико с общо над 1 500 двойки майка–дете, също установява статистически значима връзка между пренаталната експозиция на флуорид и по-ниския IQ при децата.

Изследователите оценяват средния спад на 2,06 IQ точки за всяко увеличение с 1 mg/L на концентрацията на флуорид в урината на майката, при моделирана референтна концентрация от 0,45 mg/L и долна доверителна граница от 0,28 mg/L. Те заключават, че бременните жени и децата може да се нуждаят от защита срещу невротоксичността на флуорида. При отделен анализ обаче датската кохорта не показва значима връзка, а тези концентрации не са установени прагове, при които е доказано, че флуоридът причинява токсични ефекти.

2. Как прекомерната експозиция на флуорид би могла да повлияе на мозъка

Научен обзор от 2024 г. описва четири възможни биологични механизма, чрез които прекомерната експозиция на флуорид би могла да повлияе на организма, особено на мозъка:

• Оксидативен стрес: Прекомерната експозиция на флуорид може да увеличи образуването на реактивни кислородни форми и да наруши антиоксидантната защита на нервните клетки.
• Митохондриална дисфункция: Митохондриите произвеждат ATP, източника на енергия, необходим за работата на невроните. В някои експериментални модели флуоридът нарушава митохондриалната функция.
• Синаптични нарушения: Експерименти показват промени в невронната сигнализация и синаптичната пластичност, които участват в ученето и паметта.
• Нарушена регулация на калция в клетките: Калцият регулира предаването на нервните сигнали. Нарушенията в тази регулация могат да доведат до клетъчна дисфункция или дори до увреждане на невроните.

Тези механизми са изследвани предимно в експериментални модели и сами по себе си не доказват ефектите от експозиция на ниски дози при хората.

Заключение

Проучванията показват, че по-високата експозиция на флуорид при децата обикновено е свързана с по-нисък IQ, особено при високи концентрации. Не е ясно установен праг, под който експозицията няма никакъв ефект върху когнитивното развитие.

СЗО понастоящем препоръчва концентрациите на флуорид в питейната вода да не надвишават 1,5 mg/L. Канадското проучване на Green и съавт. (2019) обаче също наблюдава връзка между по-високата експозиция на флуорид и по-ниския IQ при деца в общности, където средните концентрации във водата варират от 0,13 до 0,59 mg/L в зависимост от флуорирането.

Експозицията на флуорид остава широко разпространена — чрез флуорираната вода в някои държави или чрез пастите за зъби с флуорид, част от които може да бъде погълната.

Затова е уместно да се отчита общата експозиция на флуорид, особено по време на бременност и в детството, като се помни, че наблюдателните проучвания сами по себе си не доказват причинност.

Големи проспективни проучвания, съчетаващи многократни измервания на експозицията на флуорид, ЯМР на мозъка, когнитивни тестове и методи за по-добър контрол на объркващите фактори, биха помогнали за изясняване на биологичните механизми и за по-надеждна оценка на причинността.